САМОНАСТАНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; самонастаня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Настанявам се някъде (обикн. в някакво жилище) самоволно, без покана или разрешение. За българите бежанци, дошли в страната след 1912 г., възможностите за настаняване са ограничени. Първоначално то се извършва без никакъв план, бежанците се самонастаняват в зависимост от възможностите и личните си предпочитания да бъдат при близки, роднини или съселяни. П. Пейковска, ДАМ, 51. В резултат на Ньойския договор от 1919 г. от България били отнети Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Струмското поле и част от Западните покрайнини. В страната започнали да пристигат бежанци от откъснатите земи. Бедните бежанци започнали да се самонастаняват в общински имоти. Ив. Никифоров, Г III, 124.